Окото е един от най-деликатните органи, чрез които възприемаме света, като неговата структура включва милиони нерви и много фини кръвоносни съдове. Анатомията на окото, относно зрението се състой в склера, зеница, ирис, роговица, леща и ретина. Склерата предпазва очната ябълка. Зеницата е пролуката, през която минава светлината. Ирисът е цветната част около зеницата, която контролира колко светлина ще влезе. Роговицата е прозореца, които покрива зеницата и ириса. Лещите в задната част на окото манипулират светлината към ретината. Ретината е сензитивно към светлина струпване на десет слоя клетки, която преработват светлината в електрически импулси.

Screen Shot 2018-02-23 at 17.56.53

Зрението се случва, като светлината се отразява от обекта, който виждаме, и после влиза в окото през роговицата. Светлината минава през водниста течност, за да достигне до зеницата. От там достига до лещите, който могат да фокусират светлината. Лещите насочват светлината към ретината, но преди това плътността на вътреочната течност забавя светлината. Тази обезопасена светлина се сблъсква със струпаният слой от сензитивни клетки. Тези клетки изпращат информацията от видяния обект, към мозъка във формата на електрически импулси.

Цилиарните мускули също играят важна роля в механизма на окото, защото те не само държат лещите на място, но и в зависимост от взирането на близо или надалеч, те се отпускат и свиват, за да се изпъкнат или свият лещите.

Окото се захранва чрез хороидеата- междинен слой, намиращ се до ретината и склерата, който съдържа миниатюрни кръвоносни съдове, които доставят хранителни вещества и кислород до ретината и пречистват от отпадъчни вещества.

Повечето проблеми с напредването на възрастта, свързани с очите се дължат на  цилиарните мускули или лещите на очите. Цилиарните мускули биват пренатоварвани при гледане на фиксирани обекти в продължение на дълго време като екрани на компютри или на телефони. Човек трябва превантивно да избягва прекалено дълго време в такива занимания или в противен случай се налага слагането на очила. Друг проблем, свързан с очите с напредването на възрастта е , че лещите се удебеляват и светлината се насочва по-трудно към ретината, което е друга причина за слагане на очила в напреднала възраст.

Подобни проблеми могат да бъдат предотвартени чрез избягване на вглеждането в екрани, избягването на вглеждане за дълго време при много ярка светлина, тъй като тези фактори водят до удебеляване на слоевете. Друг проблем, свързан с взирането, особено към светлина, е пресъхване на окото, защото човек спира да мига. Важно е да се мига, защото това е ествествения начин окото да се овлажнява.

Част от тези деградивни процеси, може да бъдат предотвартени или забавени чрез набавянето на нужните хранителни вещества като лутеин, зеаксантин и Витамин А. Каротеноидите (лутеин и зеаксантин) са важни захранващи вещества за ретината и макулата, а Витамин А бива превърнат във важен елемент, който спомага транспортирането на светлината като сигнал през нервите. Проучвания сочат, че набавянето на тези вещества води до подобряване на очната дейност и подобряване на симптоми, свързани със заболявания с напредване на възрастта или нарушаване на нервите. Тези вещества са особено важни и за диабетиците, чиито очи биват засегнати по-лесно, тъй като кръвната захар уврежда най-фините кръвоносни съдове.

 

Ако искате да виждате кога излизат най-новите статии, харесайте Здравалник във Фейсбук! :)