Всичко започна със скорошното ми навършване на 30 –те. Нищо различно, досега не опитвано; но все пак  нещо ми подсказа, че шегата започва да придобива леко горчив  привкус, но толкова, колкото да ми стане още по-приятно.  Но въпреки приятността малко по малко в главата ми започват да идват един по един въпроси и обещания – „от утре вече съм голяма” – дали? Докато една вечер най-случайно не попаднах на един надпис в едно заведение: „Внимание! Резервни части за човешко тяло няма!”  Прямотата на смешната табела се загнезди в главата ми и ме провокира да си дам сметка за целия ми начин на живот. Дойде ли време да мисля за нещо, което някак си ми се полага наред с младостта – здравето? Впрягането на малкото останал ум ми се стори определено наложително. Откъде да започна – фитнес, разходки, хранителни добавки, редовни консултации с лекар, балансирано хранене, повече сън и по-малко стрес. Особено последното е почти смешно, предвид задръстванията, припряния шеф или бавещата се поръчка в ресторанта. Тогава какво да правя? Ясно осъзнавах, че трябва да започна отнякъде, че трябва да се погрижа за себе си, за да мога да играя на колички всяка вечер с малкото си зрънце, за да мога да съм щастлива майка и жена. Опитах се да се погледна отстрани – всяка вечер се прибирам изморена и охкаща от тежкия ден, опитваща се да смъкна от плещите си целия натрупан негативизъм именно вкъщи, защото нали уж там е най-сигурното място и там се разтоварваш. Понякога една усмивка ми костваше толкова много. Умора! Кога започнах да се изморявам толкова много, до вчера можеха да ми стигнат и 3 часа сън? До вчера се гонех с вятъра и се смеех на всеки, който се оплаква, че нещо го боли. Книги, телевизия, Интернет – можеш да събереш целия свят пред очите си, а какво да правиш с твоето утре. Не ме плаши зрялостта, а непълноценността. Слава Богу има стотици тонове литаратура по въпроса за твоето, точно твоето здраве, въпросът е да избереш своя път, да намериш показател, който да ти подскаже, че именно това е твоята посока и ще бъдеш щастлив и спокоен там. И тогава си дадох сметка, че ябълковото дръвче винаги си е било там – пролетно красиво или есенно тъжно. Само, дето аз не съм му отдавала полагащото му се внимание. Реших, че моята пътечка ще е зелена или розова, но задължително със слънце и вятър, задължително с много естествена сила. Нали, през всичките тези хиляди години природата е била нашето спасение. И колкото и да „бягаме” от нея и да я нараняваме, тя пак ни прощава, сигурно по този начин ни учи как да сме добри. Всичкото се е скрило в нея и ни се раздава.

Започнах да се подготвям за себе си…

Всъщност, доста дълго време природата е била единственият отговорен за производство на активни продукти за здравето.  Изведнъж обаче XX век променя хилядите години история, откривайки алопатията* и поставя догмите на химията. През 1945 са разработени първите молекули с химичен синтез и за отрицателно време са индустриализирани.  Под „закрилата” на науката фармацевтичната индустрия „изяжда” здравето без да се безпокои за глобалността на човека, без да има отношение към понятието „превенция”, без да уважава метаболизма, без да мисли върху комплексността на една толкова динамична система, каквото е човешкото тяло, без да помисли за клетъчното стареене и без да си даде сметка за причините за тези болести, интересувайки се единствено и само от симптомите. Днес тази наука се счита за предела на компетенцията. Всъщност алопатичната медицина се опира на определени научни изследвания по химия, които датират от началото на XX век и които за съжаление не са дали много нови неща в последните 25  години.

Алтернативата е посвещаването на това, което сега ми се струва очевидно – биохимия, плътна, комплексна и динамична система. Неслучайно подобна практика, осланяща се на натурални източници се нарича „bios”, което на гръцки означава „живот”.  От около 30-ина години всички епидемологични проучвания, изследвания върху храните, еволюцията в познанията върху метаболизма на човешкия организъм показват, че само напълно натуралните, растителни  молекули са способни да действат най-пълноценно в организма, докато възстановят фундаменталното биохимично равновесие. За съжаление, хранителни добавки, които са изцяло на растителна основа, не са често срещани на пазара и на мен не ми беше много лесно да намеря моите хранителни растителни добавки измежду стотиците рекламни послания, обещаващи здраве. Оказа се, че в морето от хранителни добавки, е трудно да се ориентирам. Търсех някакви знаци и доказателства – опаковки – влизах в научни сайтове, форуми и блогове, търсех сигурен производител, издирвах фирми и историите ми. Научих за гинко билобата и глюкозамина повече отколкото ми е хрумвало. Все пак това е моето здраве, а по-добре е да не си правиш излишни експерименти с него. Търсех моите помощници, моите хранителни добавки –  тези, с които да се погрижа за себе си. Оказа се, че фармацевтите са хора, отворени към моите търсения и стига да имаш желание, добра подготовка и малко търпение ще ти подскажат вярната посока. Това е хубава новина и май е единствената, която може да даде положителен отговор за залога на здравето. И  няма да чакам да дойде утре, няма да чакам да дойде болката и да стане късно.

Всеки избира сам за себе си.

*алопатия – (гр.) най-често се фиксира медицината, която използва химични лекарства, чието действие е насочено към подтискане или отстраняване на симптомите, т.е. действат срещу тях, срещу посоката на проява на болестта.