С термина „стрес“ се обозначава всяка реакция на физически, умствен или емоционален дразнител, който нарушава естественото равновесие на организма. Стрес носи всяка промяна, независимо дали е добра, или лоша. Тревогите носят стрес.

Всъщност стресът е неизбежен придружител на живота. Той може да се дължи на много причини – както физически, така и психически. Напрежението и сроковете в работата, проблемите с близките, необходимостта да се плащат сметките и подготовката за ваканциите за мнозина са очевидни източници на стрес. Други, по-малко очевидни, са всекидневното общуване с много хора, шумът, движението по пътищата, болката, високите и ниските атмосферни температури, дори и радостни събития като новата работа и раждането на дете. Претоварването с работа, недоспиването, физическите заболявания и прекаляването с алкохола и тютюнопушенето са често срещани физически фактори, които подлагат на стрес организма. Някои хора дори сами си го създават – когато в живота им няма никакви обективни проблеми, не намират за какво да се тревожат. При тях това е нещо като пристрастяване към стреса.

Някои хора се справят добре със стреса. На други той влияе крайно негативно. Тогава говорим за така нареченият „суперстрес“.  Той може да причини умора, хронични главоболия, раздразнителност, промени в апетита, отслабване на паметта, ниско самочувствие, затваряне в себе си, скърцане със зъби, изстиване на ръцете, високо кръвно налягане, повърхностно дишане, нервни потрепвания, понижено либидо, безсъние и други промени в свързаните със съня навици и/или стомашно-чревни заболявания. Стресът е отлична предпоставка за болести. Според учените, той допринася за 80% от всички важни заболявания, включително сърдечно-съдовите, рака, ендокринните и обменните разстройства, кожните болести и всевъзможни инфекции. Много психиатри смятат, че повечето случаи на болки в гърба – едно от най-честите оплаквания, са свързани със стреса. Той е предпоставка и за психически проблеми като тревожност и депресия.

Макар че мнозина смятат стреса за психически проблем, той има реални физически измерения. Организмът реагира с редица физиологични промени, включително засилено отделяне на адреналин, повишаване на кръвното налягане, ускоряване на пулса и напрягане на мускулите. Храносмилането се забавя или спира, мазнините и захарите се освобождават от депата в тялото, холестеролът се повишава, а съставът на кръвта леко се променя, така че да се съсирва по-добре. Това, от своя страна, увеличава риска от инсулт или инфаркт на миокарда. Почти всички органи и функции в тялото реагират на стреса. Хипофизата отделя повече адренокортикотропен хормон, който, от своя страна, стимулира отделянето на хормоните кортизон и кортизол. Те имат свойството да потискат функционирането на белите кръвни клетки – „войниците“, които се борят с болестите и имунната реакция. Този комплекс физически промени се нарича реакция „бий се или бягай“ и очевидно има за цел да ни подготви за непосредствена опасност. Днес в повечето случаи стресът не се дължи на физическа заплаха, но въпреки това организмът реагира, сякаш е именно такава.

Повишеното отделяне на надбъбречни хормони е причината за повечето симптоми, свързани със стреса. Именно заради тях стресът може да доведе до недостиг на някои хранителни вещества. Повишеното отделяне на адреналин кара организма да ускори метаболизма на протеините, мазнините и въглехидратите, за да се произведе бързо енергия, която да бъде на разположение на тялото. Тази реакция кара организма да отделя аминокиселини, калий и фосфор, да изчерпва запасите от магнезий в мускулната тъкан и да трупа по-малко калций. Освен това при стрес организмът не усвоява добре храните. В резултат на това, особено при продължителен или чест стрес, тялото остава в недостиг на много хранителни вещества и не успява да ги възстанови, както трябва. Много от болестите, свързани със стреса, се дължат на такъв недостиг на хранителни вещества, особено на витамини от групата В, които са много важни за функционирането на нервната система, както и на някои електролити, изчерпани от реакцията на организма при стрес. Стресът усилва формирането на свободни радикали, които се окисляват и увреждат тъканите, особено клетъчните мембрани.

Тревожността, пристъпите на паника, обсесивно-компулсивните разстройства, посттравматичният синдром, дисоциативните нарушения и фобиите са сред най-сериозните емоционални прояви на стреса. Често те се дължат на минало събитие, с което човек тогава не е могъл да се справи.

Много хора отдават породените от стреса симптоми на „нервите“ и всъщност той наистина засяга най-напред онези части на тялото, които са свързани с нервната система, особено в храносмилателните органи. Симптомите на нарушения в храносмилателната система в резултат на стрес могат да включват обостряне на язва или спастичен колит. Ако на стреса не се обърне подобаващо внимание, това може да доведе до по-сериозни заболявания.

Стресът може да бъде остър или хроничен. Хроничният е особено опасен. Постоянното състояние на стрес постепенно изчерпва организма. Поради въздействието му върху имунната реакция, той повишава предразположеността към заболявания и забавя оздравителните процеси.