Формирането и възрпоизвеждането на спомени е сложен процес.

Паметта е разделена на различни видове, като всеки от тях има свои специфики (за пример- центрове на мозъка и невронни вериги). 

Паметта работи като първоначално мозъкът кодира информация, после я запазва и накрая я достъпва. 

Мозъкът приема информация в кодиран вид

Мозъкът приема информация от околния свят, като я обозначава в дадена категория (свързва я с предишна информация).

Кодирането е лесен автоматичен процес, при който мозъкът взима детайли като врема, място и тн. Тоест, ако някои ни попита какво сме яли вчера за вечеря, то този въпрос може да бъде отговорен сравнително лесно. 

От друга страна, сложен процес като ученето на нова информация или умения е доста труден, защото мозъкът първо трябва да ги кодира. След научаването се освобождава да приема и нова информация, за пример- млад шофьор, който се научава да шофира и вече свободно може да води разговор по време на заниманието. 

Има три начина за кодиране на информация

Семантично кодиране

Това е кодиране според смисъл. За пример- след като мозъкът осмисли дадена дума, той автоматично я поставя в дадена категория.

Визуално кодиране 

Това е запаметяване на картина. Когато става въпрос за думи- мозъкът може да запомни дадена дума по-лесно, ако я асоциира с конкретна картина- така се създава по-силен спомен.  

Акустично кодиране 

При това кодиране се използва звук. За пример- децата доста лесно запомнят английската азбука чрез песничката. Отново защото има допълнителен компонент към спомена. 

Все пак се оказва, че семантичното кодиране е най-устойчиво, тъй като мозъкът работи най-усърдно за него и вниквайки в смисъла на думата, установява по-силна връзка с нея. 

Съхранение на памет 

Когато мозъкът кодира информацията, той я запаметява. Спомените минават през три вида памет: сензорна, краткосрочна и дългосрочна.

Сензорна памет 

Околната среда ни бомбардира със сензорна информация постоянно (шумове, картини, усещане на околната среда и тн). Мозъкът ни съхранява тази сензорна информация за няколко секунди. Тъй като голяма част е ненужна, тя се трие, а само това, което се струва важно на мозъка минава в краткосрочната памет. 

Краткосрочна памет 

Още позната като “работна памет” този вид памет трае 20 секунди. Счита се, че човек може да помни 7 неща (плюс или минус 2) в нея. Мозъкът взима под внимание дали даден спомен би бил значим както и колко свободна памет има.

На база резултатът от тези калкулации, споменът може да премине в дългосрочната памет или да бъде изтрит. 

Дългосрочна памет 

Дългосрочната памет може да съхранява спомени както от секунди, така и от минути, часове, дни, дори и години назад. Това е дълготрайното съхранение. 

Тази информация може да бъде достъпена безпроблемно (поне в повечето време). 

Някои спомени (карането на колело) могат да бъдат възпроизведени по всяко време. Други (името на даден ресторант) са по-трудни, като за тяхното повиккване може да е нужен жокер (асоциация към нещо друго).  

Видове дългосрочна памет 

Дългосрочната памет бива експлицитна и имплицитна. 

Експлицитната включва семантична (значение и концепции) и епизодична (преживяни събития). Имплицитната от друга страна може да е процедурна памет (умения) и неща, научени чрез емоционална връзка. 

Процедурна памет 

Този вид памет е отговорна за научаването на нови умения. За пример- плуването. Вендъж след като е положено усилието и вниманието да бъде научено, плуването може да бъде възрпоизведено и години след като не е използвано. 

Експлицитна памет 

Семантичната памет е отговорна за езика и значението му, за пример- думи, концепции и тн. 

Епизодичната памет съхранява информация за събитиео. Тоест- какво, кога, къде и защо се е случило. Този вид памет включва визуални образи и други компоненти от дадена случка. 

Възпроизвеждане на спомени

Възрпоизвеждането на даден спомен е важно за нормалната функция на човек, тъй спомените ни включват и най-дребни неща, които взимаме за даденост като миенето на зъби. 

Има три начина за възпроизвеждане на спомени.

Спомнянето е, когато съзнателно потърсим паметта си и успеем да извадим даден отговор. Повторно може да се използва примера с това какво сме яли вчера. 

Сравнението е друг вид възпроизвеждане на информация, за пример- когато отговаряме на тестови въпрос и някоя от опциите ни подсказва, че е част от спомен.

Научаване наново- това е вид спомняне, при който буквално се научава пак. За пример, човек е учил испански в училище, но после не го използва и забравя. При повторно учене, установява, че много по-лесно усвоява информацията. 

Нормално ли е забравянето?

Стрес

Понякога е по-трудно да възрпоизведем даден спомен. За пример, по време на сесия, при проблеми на работното място и тн.

Това се дължи на стреса, тъй като повишеното кръвно, нервите и другите защитни механизми на организма се активират, Това не само влияе зле на паметта, но и на целия организъм. 

Научете повече за супертреса: https://zdravalnik.bg/суперстрес/

Забравяме

Забравянето на дребни детайли е напълно нормално за всяка възрастова група. Учените установяват, че малките пропуски в паметта не са повод за притеснения, че човек страда от когнитивни болести или тн. 

Проблемно е, когато човек забравя големи важна информация като дали има брат или сестра и тн. 

С напредване на възрастта паметта отслабва, но не значително. На всяко десетилетие нейния капацитет намалява с 2%. 

Съвети за подобряване на паметта 

Проучване хора на възраст 60-90 години показва, че постоянното придобиване на нови знания и умения подобрява паметта и спомага за съхраняването и дори в напреднала възраст. 

Паметта може да се тренира чрез решаване на задачи, учене, четене на книги и поезия, тъй като чрез тях мозъкът създава и изображения, което означава, че се натоварва повече. 

Чрез тези практити се запазва не само паметта, но и трезвеността и бързината на мисълта. 

Заключение

Паметта и нейната употреба е важна за нормалната функция на човек.

Различните видове памет имат специфични методи за съхранения и възпроизвеждане.

Запомнянето включва кодиране, съхранение и възрпоизвеждане на спомен.

Мозъкът създава различни връзки за различните видове спомен, като някои са смислови, други визуални, трети фонетични и тн. 

Дадена информация от околната среда първо преминава през сензорната памет. Тя е изключително кратка и повечето информация в нея бива извхърлена. 

Ако спомен е важен той преминава в краткосрочната памет, която е с по-голяма дължина. 

Ако мозъкът прецени, че инфромацията от краткосрочната памет е важна, както и че има капацитет да я запази, то тя преминава в дългосрочната памет. Там тя може да бъде достъпвана и да бъде пазена с години. 

Паметта се разделя на много повече видове от изброените базови три вида, като може да бъде семантична, процедурна и тн.

Стресовите ситуации, напредването на възрастта както и някои вредни навици могат да са опасни за паметта. 

Препоръчително е човек да не спира да се учи, чете и усъвършенства, за да може да запази силата на мисълта и паметта си.