Червата се състоят от два разграничими органа (тънко и дебело черво), които са разположени по-ниско от стомаха в коремната телесна кухина. Те са свързани към задната стена на корема чрез мезентериум – тънка съдова мембрана. Кръвоносните съдове от мезентериума донасят обогатена на кислород кръв за подпомагане на тъканта на червата и отнасят богатата на хранителни вещества венозна кръв, с която се хранят тъканите на тялото.

Най-вътрешният слой на червата е мукозата. Мукозата е направена от епителна тъкан, съдържаща секретиращи мукоза клетки. Мукусът, произведен от мукозата, служи за смазка на вътрешността на червата, за да се предотврати триенето на храната, преминаваща през лумена или кухата част на червата.

Епителните клетки на мукозата абсорбират хранителните вещества и водата от смляната храна и прехвърлят тези вещества в кръвта през близките капиляри. В тънките черва има много малки гънки, които увеличават повърхностната площ на лигавицата, така че контактът между храната и лигавицата значително се увеличава, като впоследствие позволява повече хранителни вещества да се абсорбират от червата.На дълбоко под лигавицата е субмукозният слой, който съдържа много кръвоносни съдове, нерва и съединителна тъкан, които поддържат лигавицата. Мускулест слой обгръща субмукозата, създавайки няколко слоя гладка мускулна тъкан, които осигуряват движение в червата. Чревните движения като перисталтиката спомагат за преминаването на храната през червата и разбъркването на храната, така че да има контакт с чревните стени. Най-външният слой на червата е серозата, която е направена от прост люспест епител. Серозата образува гладък, тънък, външен слой, така че червата да не се възпаляват от контакт с други органи или мускули по време на храносмилане и движение на тялото.

Тънкото черво е с диаметър около 2,5 сантиметра и дължина около 3 метра. Тънкото черво се простира от стомаха до дебелото черво и се състои от 3 големи региона: дванадесетопръстник (duodenum), празното черво (jejunum) и хълбочното черво (ileum). Дванадесетопръстникът получава частично смляна храна от стомаха, жлъчна течност от жлъчния мехур и панкреатичен сок от панкреаса. Тези вещества се смесват в дванадесетопръстника, за да доразградят храната до най-основните й съставни елементи. Дванадесетопръстникът започва да абсорбира хранителните вещества, които преминават през лумена му. След това храната преминава през празното черво, по-дълъг участък от червата, където се абсорбира по-голямата част от хранителните вещества. Накрая храната преминава в хълбочното черво, най-дългият участък на тънките черва. Всички останали от предишните процеси хранителни вещества, които не се абсорбират в празното черво, се абсорбират в хълбочното черво, остатъчния материал преминава в дебелото черво.

Дебелото черво е около 6.25 сантиметра в диаметър и около 1.5 метър дълго. Дебелото черво получава фекални вещества от тънките черва през илео-цекалната клапа. Гладките стени на дебелото черво поемат вода от фекалните вещества и абсорбират витамините, освободени от ферментацията, предизвикана от бактериите в дебелото черво. Дебелото черво се състои от 4 главни области: сляпо черво (cecum), ободно черво (colon), право черво (rectum) и анус (anal canal).

Сляпото черво е подобен на торба, прозрачен проход, който се разклонява след края на хълбочното черво. Фекалнатите вещества, които навлизат в дебелото черво от хълбочното черво, преминават в сляпото черво, преди да бъдат изтласкани в ободното черво. Апендиксът е прикрепен към долния край на сляпото черво и се смята, че съхранява полезни бактерии, които помагат да се разгради недообработената храна. Фекалните вещества преминават от сляпото черво в ободното черво, най-голямата област от дебелото черво. Възходящото ободно черво носи фекалиите по-високо от сляпото черво до напречното ободно черво. След това напречното ободно черво пренася изпражненията напречно от дясната страна на корема към лявата, където влиза в низходящото ободно черво. След това, низходящото ободно черво носи фекалиите по-надолу през сигмоидното ободно черво към правото черво. Правото черво съхранява изпражненията, докато не бъдат готови да бъдат премахнати от тялото. По време на изхождане, аналните сфинктерни мускули на ануса се отпускат, за да позволят изпражненията да излязат от тялото.

Надяваме се този материал да е бил полезен за разясняване на функцията на червата или чисто от любопитна гледна точка. За да бъдете уведомени за новите ни материали, може да харесате страницата Здравалник във Фесйбук.