Американската червена боровинка представлява растение, наподобяващо храт и лозя. Тя ражда червени плодове, като нейният произход е от североичточните части на Съединените американски щати и южните райони на Канада.
Растението се използвало на този континент още преди заселването на европейците, като индианците го изпозлвали в най-различни сфери.
Към 80-те американската червена боровинка започва да се разглежда като надеждно средство за борба с инфекциите на пикочните пътища. Вече има редица проучвания, които доказват ефекта на растението и обясняват точни механизъм на действие- най-вече върху бактерии от рода на Ешерихия коли.
Американската червена боровинка като растение
Има два основни вида червена боровинка: американската червена боровинка (Vaccinium macrocarpon) и европейската червена боровинка (V. oxycoccos).
Европейската червена боровинка е по-малка от американската (плодът е на половината размер), а и растениеята визуално се различават.
Наименуванието на американската червената боровинка на английски “cranberry” произлиза от приликата на плода с главата на птицата “Sandhill crane”.
Червената боровинка е изключително придвирчива откъм среда за растеж и оцеляване. Тя изисква кисела и богата на хранителни вещества от разложени растения почва, прясна вода, пясък. Освен това са й нужни и дълъг сезон на цъфтеш и растеж както и дълъг студен зимен сезон, за да поникнат наново пъпките.
Плодовете израстват върху клонки, които се оприличават с лозя, като те изглеждат като израстващи от земята.
Всъщност, те се намират в специални легълца, образувани от слоеве пясък, торф, чакъл и глина. Преди тези легълца били образувани по естествен път, но сега могат да се произвеждат и от хора.
Допълнително, червената боровинка е устойчива и дълготрайна. Ако не се е повредила или наранила, една лоза може да оцелее за неопределено време (някой растения са над 150-годишни).
Американската червена боровинка е често култивирана в деншни дни. Северна Америка и Канада покриват 90% от производството на плода. Все пак плодът се отглежда и в други държави.
Употреба
Индианците използвали американската червена боровинка за най-различни цели: за съставка в рецепти; за източник на витамини и вкус; за боядисване на дрехи и други тъкани; за лечение на рани. Европейските заселници също се научили да използват растението, като моряците го взимали повреме на мореплаване, за да се предпазят от скорбут.
Червената боровинка и здравето на пикочните пътища
Червената боровинка е традиционно използвана за инфекции на пикочните пътища. Изследванията върху този ефект започват през 80те години. Първоначално се смята, че ефектът се дължи на съдържанието на витамин C и подкиселяването на урината, но после се оказва, че тази хипотеза е грешна.
Всъщност, благоприятното действие се дължи на съдържанието на специални проантоцианидини тип А. Тези съединения имат специален механизъм на действие, като се прикрепват към някои патегенни бактерии като Ешерихия коли (главният причинител на цистит). Чрез установяването на тази връзка бактериите не могат да се прикрепят към пикочния мехур или пикочните пътища и съответно се извозват от организма чрез урината.
Този ефект е научно подкрепен, като американската червена боровинка е тествана в най-различни случаи: при хронични инфекции на пикочните пътища; върху бременни; при много възрастни; при деца. Редица проучвания доказват нейното действие.
Заключение
Американската червена боровинка е растение, което изисква специфични условия, за да израстне: специален климат, богата на различни вещества торфена кисела почва, прясна вода и тн. Неините плодове израстват върху клонки, сходни с лозя, в специални легълца, които преди са се образували по ествествен път, но сега се оформят и от хора.
Индианците и европейските заселници я използвали за различни цели спрямо различните й характеристика.
Сега тя е най-известна с ефекта си върху пикочните пътища, като американската червена боровинка има доказан ефект при инфекции като цистит. Нейното действие се дължи за специални съединения, които имат антиадхезивно действие към редица патологични бактерии.