Белите дробове са чифт органи, които се намират от двете страни на гръдния кош (торакс). Напред те се простират до ключицата. В предната си част те стигат до шестото ребро, а в задната до десетото. Белите дробове са покрити със слой от тънка тъкан, наречен плевра, който действа като смазка и позволява на белите дробове да се движат гладко. Между белите дробове се намира и сърцето.

Белите дробове са разделени на различни дялове, наречени лобове. Белият дроб, разположен от дясната ви страна на гръдния кош, има три дяла, наречени горен, среден и долен лоб. В дроба, намиращ ви се от лявата страна, има само горен и долен дял.

Най-общата функция на дробовете е отвеждането на кислород към кръвта, която го разпространява по цялото тяло, а съвместно с това да издиша отпадъчното съединение- въглероден двуокис. На пръв поглед тази функция изглежда лесна и еднозначна, но по този начин се регулира pH-то на кръвта, филтрират се малките газови мехурчета, формирали се в кръвта. Друга функция е преобразуването на химикала ангиотензин I в ангиотензин II. Тези химикали са важни за контрола на кръвното налягане.

Ние вдишваме въздух през носа или устата. След това кислородът минава през гърлото (фаринкса) и гласовата кутия (ларинкса) и влиза в трахеята. Трахеята се разделя на два кухи провода, наречени бронхи, като всеки се свързва със съответния бял дроб. Тези бронхи след това се разделят на по-малки и по-малки бронхи. Тези бронхи се разделят на още по-малки тръбички, наречени бронхиоли-  най-малките въздушни тръби в белите дробове.

Накрая на най-малките бронхиоли са малки въздушни торбички, наречени алвеоли. Заедно с капилярите те са покрити с паренхим. Именно там се случва обмена на кислород от дробовете към кръвта и размяната му с отпадъчното вещество въглероден диоксид от кръвта към белите дробове.

Между алвеолите има тънък слой от клетки, наречен интерстициум, който съдържа кръвоносни съдове и клетки, които подпомагат поддържането на алвеолите.

Дихателната работа се извършва с най-голяма помощ от диафрагмата, която се намира под белите дробове. Тя представлява куполовиден мускул. Когато този мускул се стегне, той се изпъва и дробовете се разширяват. Това създава вакуум и засмуква въздух. Обратния процес се нарича издишване.

Ритъмът на дишане се контролира от мозъка. Частта от мозъка, която отговаря за дишането е в мозъчния ствол. Импулси по нервната система контролират стягането на диафрагмата и другите мускули, отнасящи се до дишането. По принцип процесът е несъзнателен и се влияе от външни фактори, на който мозъкът отговаря като ниво на въглероден двуокис и режим на работа на организма. Въпреки това други дялове от мозъка може понякога да заемат контрол върху процеса като пример за това са задържането на въздух и дишането при тренировки.

При тежък режим на работа на организма, изпращането на електрически импулси зачестява, както и свиването на диафрагмата и възобновяването с кислород.