Болестта на Хашимото е автоимунно заболяване, характеризиращо се с атака от имунната система към щитовидната жлеза, намираща се под шията.

Щитовидната жлеза е отговорна за производството на хормони, които контролират употребата на енергия от организма. Тя е нещо като разпределителна станция за хранителните вещества. Щитовидната жлеза влияе на почти всеки орган в тялото. 

Болестта на Хашимото често се изразява в липса на тиреоидни хормони, заради занижена активност на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм).

Болестта на Хашимото е най-честият причинител на хипотиреоидизъм.

Статистика

Болестта засяга около 5 на 100 души, като може да се развие от човек във всяка възраст и пол, но е най-често срещана при жени между 40 и 60 години. Заболяването е много по-често при жените (около 8 пъти).

Симптоми

Понякога заболяването може да е без симптоми, а в по-редки да се появи подуване на шията (гуша). 

Най-често болестта на Хашимото се развива в хипотиреоидизъм, заради постепенното увреждане на щитовидната жлеза и нейното производство на хормони.

Симптомите на хипофункцията на жлезата могат да бъдат: умора и мудност; необяснимо повишаване на теглото; повишена чувствителност към студено; запек; бледа и суха кожа; подпухнало лице; чупливи нотки; загуба на коса; уголемяване на езика; мускулни болки и скованост; болки и скованост в ставите; обилен или удължен менструален цикъл; депресия; проблеми с паметта.

Страдащите от заболяването често имат и следните проблеми: анемия, рефлукс, хипогликемия, ниско кръвно налягане, проблеми с венците, дефицит на витамин D, дефицит на витамин В12 и много други. 

Причинители

При болестта на Хашимото имунната система създава антитела, които увреждат щитовидната жлеза. Причините за това явление не са напълно ясни. 

Една теория смята, че проблемите се дължат на вирусна или бактериална инфекция и непосредствената близост на шията до лимфата и това, че лимфният оток е един и същ и за двете.

Доктор Изабела Уенц смята, че един от факторите причинител на автоимунна реакция е чревна пропускливост. При това състояние червата пропускат някои субстанции, които достигат и до кръвта и отключват автоимуннен отговор, което може да доведе до развитие на Хашимото. 

Някои смятат, че заболяването се дължи предимно на генетични фактори. 

Друга теория е, че заболяването се дължи на повишен стрес, който засяга всички процеси в тялото, дори и имунната система. 

Рискови фактори

Жените са в пъти по-предразположени към болестта на Хашимото. 

Същото важи и за хората около и след 40-годишна възраст.

При семейна история със заболяването рискът е по-голям. 

При боледуване от други автоимунни заболявания, вероятността за развитие на болестта на Хашимото също се увеличава. 

При излагане на радиация, рискът от заболяването се увеличава. 

Усложнения 

Гуша

Постоянната стимулация на щитовидната жлеза може да доведе да нарастването й. Този симптом е познат като гуша. Усложнението най-често не е опасно, но може да доведе до проблеми със самочувствието и неудобства.

Проблеми със сърцето 

Болестта на Хашимото повишава риска от сърдечни заболявания. Това се дължи на завишени нива на холестерол.

Изчерпване на функцията на надбъбречната  жлеза 

Много често, когато организмът има проблеми с надбъбречната жлеза, той има проблеми и с надбъбречната жлеза. Това се дължи на факта, че мозъкът дава команди и към двете жлези, проблемът в едната, може да предизвика проблем и в другата.

Недостиг на минерали и микроелементи 

Страдащите от болестта на Хашимото често имат недостиг на минерали и други хранителни вещества.

Проблеми с психическото здраве

Болестта на Хашимото може както да предизвика, така и да влоши депресия; да намали либидото и наруши когнитивните функции.

Микседем

Това е рядко и животозастрашаващо заболяване, което води до летаргия, сълнивост, безсилие. В краен случаи се стига да безсъзнание и кома. Микседемата изисква незабавна медицинска намеса.

Родилни дефекти 

Децата, родени от майка с нелекуван хипотиреоидизъм имат завишен риск от проблеми с: менталното и физическо развитие, сърцето, бъбреците и мозъка.

Диагноза 

При проблеми с щитовидната жлеза най-често се назначава среща с ендокринолог.

Диагнаозата може да включва хормонален тест (щитовидната жлеза произвежда специфични хормони) или тест за кръвни телца (антитела, които атакуват хипофизата). 

Тестът за хормони е по-ефективен, тъй като антителата може да са налични и при отсъствеие на заболяването (както и обратното важи). 

Кога е препоръчително да се говори с лекар

Препоръчителна е консултация с лекари при: отстраняване на жлезата; при лечение с радиоактивен йод, при висок холестерол, при промяна или назначаване на хормонална терапия  и тн.

Лечение 

Лечението най-често се изразява в назначаването на хормонална терапия. Първоначално лекарят ще оцени състоянието на щитовидната жлеза, ако са нужни синтетични хормони, то вероятно са нужни за цял живот. 

Синтетични хормони

Ако заболяването е увредило щитовидната жлеза и способността й да произвежда тиреоидни хормони, то лечението е ежедневния прием на синтетичния хормон левотироксин. Той е идентичен с тироксина (естествения хормон) и се счита за лишен от странични ефекти.

Наблюдение и доза 

Определянето на правилната доза синтетичен хормон е дълъг процес, при който се назначава дадено количество и се следи с периодични прегледи. При нормална реакция на организма към дозата, тя се фиксира и се назначават прегледи на всеки 12 месеца.

Прегледите трябва да следят и реакцията на сърцето към лечението затова понякога се започва с малка доза и се увеличава постепенно.

Правилната дозировка на левотироксин не води до странични ефекти.

Взаимодействие с други субстанции 

Някои лекарства или храни могат да повлияят на левотироксина като: много фибри, голямо количество соеви продукти, добавки с желязо, холистерамин, алуминиев хидроксид, сукралафат, лекарство за язва, калциеви добавки и тн.

Нужна ли е комбинация от хормони 

При повечето случаи се назначава само терапия с левотироксин, аналог на натуралния хормон Т-4. Т-4 се превръща в Т-3 в тялото, като при някои редки случаи се назначава комбинация от синтетичен Т-4 и Т-3 като най-често тези случаи са хора с оперативно отстранена щитовидна жлеза.

Алтернативни лекарства

Съществуват продукти с хормони, извлечени от щитовидните жлези на прасета. Някои специалисти не харесват тези продукти, защото количеството хормони и пропорцията може да варира от партида на партида.

Заключение 

Болестта на Хашимото е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува щитовидната жлеза. 

Това е най-честата причина за хипотиреоидизъм, при който щитовидната жлеза не успява да произведе достатъчно хормони. 

Щитовидната жлеза е изключително важна, тъй като тя контролира разпределението на енергия и заболяването трябва да бъде лекувано. 

Усложненията от липса на лечения включват: проблеми със сърцето, психичното здраве, микседема и тн. 

Симптомите на болестта на Хашимото включват: проблеми с косата, ноктите, кожата, теглото. Допълнително, може да се получи гуша вследствие на уголемяване на щитовидната жлеза. 

Диагностиката може да включва както хормонални, така и тестове на антитела. 

Ако се установи, че заболяването е довели до хипотиреоидизъм, то най-често се назначава лечение със синтетични хормони.

Лечението с хормони отнема време и прегледи, за да се октрие оптималната за конкретния организъм доза.

Харесайте страницата Здравалник във Facebook, за да получвате информация и нови статии от нас 👍