Думата „диабет“ е с гръцки произход и означава „преминавам“. Асоциира се със затрудненото преминаване на глюкозата от кръвта към клетките за енергийните им нужди. Това се осъществява посредством инсулина, който се произвежда в панкреаса. Инсулинът е транспортен хормон, доставящ на клетката глюкоза, мастни киселини и други съставки. Ако този процес се наруши, глюкозата се трупа в кръвта и се появяват ред обменни нарушения, увреждащи органите. Въпреки завишените нива на глюкоза,  клетката продължава да изпитва енергиен глад. Причина за захарната болест може да е както дефицит в инсулиновата секреция, така и увреждане в чувствителността на клетките към инсулина (инсулинова резистентност). В този случай навременното ѝ диагностициране и адекватни мерки могат да предпазят от появата на диабет.

Статистика

По данни на Международната диабетна федерация честотата на заболяването е 8,3% и по прогноза ще надмине 10% към 2035 г. Големият брой неразпознати случаи е важна предпоставка за закъсняване на лечението, вследствие на което се развиват усложнения. Най-често се открива диабет при пациентите във възрастовата група 40-59 г., обаче се наблюдава подмладяване на заболяемостта.

 Диабет тип 2

При диабет тип 2 панкреасът отделя хормона инсулин, но секрецията му е недостатъчна или самите клетки не отговарят на действието му. Това състояние, при което клетките са нечувствителни на инсулин (т.е. по някаква причини не успяват да приемат глюкозата), се нарича инсулинова резистентност. Клетките съдържат специфични рецептори, които се свързват с инсулина на принципа на ключ и ключалка. За да може глюкозата да влезе в клетката, инсулинът трябва да съвпадне с инсулиновия рецептор. Но при някои хора това е затруднено и глюкозата остава извън клетката. В отговор на това бета клетките на панкреаса  започват да отделят компенсаторно повече инсулин. Постепенно тези високи обороти водят до изтощаване на бета клетките и спадане на инсулиновата секреция – настъпва диабет тип 2.

Причините за заболяването  могат да имат генетична обусловеност, но повече се дължат на други фактори: възрастта (рискът се покачва след 45 г.), обездвижването, употребата на алкохол и затлъстяването, увеличаващо риска около 10 пъти. Прекомерното количество мазнини нарушава действието на рецепторите, които „познават“ инсулина и приемат глюкозата. Клетките изпитват енергиен дефицит, въпреки  че кръвта е пренаситена с глюкоза – тя не се усвоява добре. Тогава  се усеща повече глад, но приемът на много въглехидрати повишава нуждата от инсулин, а на много мазнини – влошава инсулиновата резистентност, т.е. клетъчните рецептори не разпознават добре глюкозата. Клетката остава гладна, а в кръвта има излишък от глюкоза, поради което следва свръх стимулиране на панкреаса за инсулин, който да я транспортира до клетките.

 Лечение 

Една от най-важните стъпки в лечението е промяната в начина на живот – тя включва както храненето, така и двигателната активност, оценка на стресовите нива и механизми за понижаването им. Може да се добави и  прием на билки и микроелементи, които значително облекчават симптомите и подобряват състоянието. Такива са птерокарпус, момордика, канела, гимнема, хром, цинк – те пряко понижават нивата на кръвната захар, а други като центела азиатика, гинко билоба, гроздово семе подобряват кръвообращението, като предотвратяват появата или прогресията на честите усложнения.

Последните изследвания сочат, че мултифакторният подход (контрол на кръвната захар, хранителен режим, физическа активност, контрол на нивото на триглицеридите, преустановяване на тютюнопушенето, редуциране на алкохола)  в много голяма степен могат да намалят тежестта на микро- и макросъдовите усложнения.

ДиабеФор Глюко допринася за поддържането на нормални нива на кръвната захар и за нормалния метаболизъм. Благоприятства поддържането на нормално тегло и нормални нива на холестерола и триглицеридите.